Печат
Категория: История на училището
Посещения: 190

Просветното дело във Варненско-Провадийско се заражда непосредствено преди Кримската война.

Този период е характерен с пълна децентрализация на училищния живот, липсата на учебна програма, ръководство и контрол на учебния процес.

Първото училище в Гебедже е открито на 6.X.1862 г. До края на учебната 1866/67 г. то се е помещавало в частна къща. През 1866 г. в църковния двор е започнал строежът на първата училищна сграда. Тя била завършена през 1867 г. Тук до 1893 г. се помещавало гебеджанското училище. Тъй като главен инициатор за неговия строеж бил свещеник Захари Христов, гебеджанци наричали сградата “попово училище”. То имало две класни стаи и стая за учителя. Поради наклонения терен, от едната страна било на етаж, а от другата – на два. Долният етаж се използвал като склад за дърва. Училището било изградено от камък и много здрав дъбов материал.

Двете сгради – църквата и училището, представлявали хубав възрожденски комплекс. За съжаление, те били съборени към средата на 20-те години на XX век за строежа на новата църква и в близост до нея – жилище за свещеника.

Първият учител в Гебедже е Стефан Лазаров от село Липов рът, Еленско. Той учителствал тук навярно до края на учебната 1867/68 г. Не са известни причини за неговото напускане, но най-вероятно това са били ниското и нередовно заплащане, вмешателството на селските старейшини в училищните работи, като са го принуждавали да извършва и друга, несвойствена за учителя дейност. Интересно е да отбележим, че след напускане на училището, Стефан Лазаров останал да живее в Гебедже със семейството си, защото при преброяването, извършено през 1874 г., в Регистъра за населението е посочено и неговото име – 35-годишен, роден в 1839 г., както и двамата му сина – Йорги (Георги) – 7-годишен, Лазар – на 1 година и брат му Колю – 12-годишен. Той не притежавал къща в селото и навярно живеел под наем. Останал да работи като наемен земеделски работник – чападжия.

След него дошъл Енчо Сапунов от село Марковча, Новопазарско, възпитаник на Дивдядовото училище по времето на Димитър Блъсков. Той учителствал три учебни години: 1868/69, 1869/70 и 1870/71 година. През първата година бил условен с годишна заплата от 3000 гроша и храна, а през втората – за 3500 гроша без храна. До пристигането му, а и по негово време, селските чорбаджии се намесвали най-произволно в работите на училището, в ущърб на неговото развитие. Станало нужда Варненската община да отправи специално писмо да старейшините на селото, в което се настоявало, да се изпращат децата на училище и да не се натоварва учителя със селска и писарска работа, за да може да се занимава само с училището. С писмо от ноември 1872 г. Варненската община пише “до почитаемите старци и чорбаджии в Гебедже”, че учителят им Енчо Сапунов (вече напуснал) се оплакал, че са му отбили от заплатата и освен това не са му засели четири кила мамули (царевица), както е бил условен. Понеже на общината не са били известни условията, тя поискала обяснения, за да отговори на учителя. Отправя им се съвет да уредят работата, за да не се пренася, тоест да не се чува другаде, по околните села.

След Енчо Сапунов в Гебедже учителствал Янко Коларов от село  Караисен (дн. Райко Даскалово), Павликенско. Той работил тук почти до Освобождението с годишна заплата 3400 гроша. Вероятно от 1874 г. в училището имало две отделения. На 30 юни 1875 г. учениците от II-ро отделение имали изпит по катехизис, свещена история, землеописание, българска граматика и числителница (аритметика). Учениците от първо отделение имали изпит само по прочит.

Материалното обезпечаване на училището не било добро и затова тук с благодарност приели направените дарения. Такива са: списание “Училище” от Г. М. Байнолу от Шумен, 20 буквара и 10 географии от Шуменското читалище “Напредък”, два броя “Летоструй” и едно течение на вестник “Зорница” от Антон Димитров, също от Шумен. Книгите и учебниците са раздадени на бедни ученици.

До 1873 г. съдбата на училището била в ръцете на селските старци и чорбаджии. След Шуменския учителски събор тази дейност се осъществява от избраното училищно настоятелство в състав от двама настоятели и четирима поднастоятели.

Източници за финансова издръжка на училищата са били събирани главно от църковния дискос. Но имало и други източници, като например самооблагане на семействата на учениците.

На 30 юни 1875 г. училищния нагледвач Петър Пъргов провел изпитание (изпит) на учениците на село Гебедже, за което вече споменахме. Учител е бил посоченият Янко Атанасов Коларов. По това време училищни настоятели били:

Иван(чо) Тодоров, 31-годишен, бакалин

Петко Георгиев, 49-годишен, земеделец

Поднастоятели:

Неделчо Куртев, 39-годишен, земеделец

Митю Киров (вероятно Гергов), 45-годишен, земеделец

Митю Янакиев, 25-годишен, земеделец

Михал Добрев, 37-годишен, земеделец.