Народното първоначално училище ,,Кирил и Методий”

Следвоенната учебна 1918-1919 година започнала без промяна на учителския състав: Райна Д.Стоянова, Веселина Цветкова - Ал.Чолакова, Анна Стоянова - Гайтанджиева и Тодорка Чолакова (сестра на Ал.Чолаков), която по време на войната изпълнявала едновременно и длъжностите главен и пунктов учител.

Учебните занятия едва-що започнали, и се прекратили за 15 дни поради върлуващата в селото болест испанска инфлуенца (грип), която дори взела жертви сред населението.

Редовните занятия започнали едва на 19ноември 1918г. Александър Чолаков заел отново длъжността главен и пунктов учител. В началото на учебната година били записани 275 ученици, от които:

I отделение – 80 ученици, разпределени в две паралелки;

II отделение – 91 ученици, разпределени в две паралелки;

III отделение – 59 ученици в една паралелка (много!);

IV отделение – 45 ученици в една паралелка.

Или общо шест паралелки с 275 ученици, разпределени в двете училищни сгради: в старото Попово училище – IV отделение и по една паралелка от I и II отделение. Останалите паралелки започнали занятия в новото (за тогава) училище, построено през 1893г.

По време на войната (1915-1918г.) не е имало възможност да се провеждат избори и затова училищното настоятелство останало непроменено: председател Желязко Радев и членове Пенчо Попов, Петър Ст. Кожухаров и Димитър Ламбов. Длъжността секретар на настоятелството през войната се изпълнявала от служител на общината, тъй като главният учител бил мобилизиран.

На 7 декември 1919г. се провели избори за общински съветници и училищни настоятели. Първото следвоенно училищно настоятелство в с. Белево имало следния състав: председател Кръстю Киров и членове Костадин Савов, Велико Атанасов, Ради Калчев и Михаил Маринов. Съгласно действащия тогава закон за народната просвета главният учител изпълнявал и длъжността секретар на настоятелството.

С решение на Варненския окръжен училищен съвет в селищата, където нямало прогимназия, се възстановили допълнителните вечерни курсове към първоначалните училища с прогимназиален учебен материал. В с. Белево курсът бил открит на 10 декември 1919г. и завършил на 7 март 1920г. с изпит във вид на беседи по отделните предмети.

Учебната 1920/1921 година започнала с променен учителски състав. От 1 септември 1920г. напуснал главният и пунктов учител Александър Чолаков. На негово място постъпила Тодора Маркова, преместена от с. Константиново. Тя учителствала в с. Белево (Белослав) до 28 ноември 1944г. и напуснала по болест. Пенсионирала се с 28 години учителски стаж, от които 25 години в с.Белево(Белослав).

На 15 септември 1920г. учителския съвет избрал Христо Гайтанджиев за главен учител, а от 1 октомври той бил назначен за пунктов учител на Белевския платежен пункт.

От 28 март до 3 април 1921г. ученици и учители отработили първата трудова седмица – почистване на учебните помещения и прекопаване на градината в училищния двор.

Законът за временната трудова повинност обхванал всички български граждани – мъже от 20- до 50- годишна възраст. С окръжно №5213 от 28 февруари 1921 г. Министерството на народната просвета обявило времето от 21 до 27 март 1921.г за трудова седмица на училищната младеж и учителите от всички училища в страната. Най-голямо значение се отдавало на добродетелите,които се проявявали и култивирали сред учащите се – усърдие, любов към труда добросъвестност.

Общинската администрация и учителите срещали затруднения с прибирането на децата в училище. На 1 септември 1921г. учебните занятия започнали само с 2/3 от подлежащите на задължително обучение деца. Учителите посетили всички къщи, където имало неприбрани деца, разговаряли и убеждавали родителите им да изпращат децата си в училище. Оказало се, че една част от неприбраните деца боледували от малария – болест, от която страдало цялото население.

Освен това практиката показала, че датата 1 септември е твърде ранна за начало на учебната година. По това време земеделските стопани все още имали много селскостопанска работа и се налагало децата да помагат. Това наложило от учебната 1922/1923 г. учебните занятия да започват от 15 септември.

От 1 септември 1921 г. напуснал учителят Христо Гайтанджиев. Заедно с Александър Чолаков се заели с търговия в купената от тях бакалница на Деню Н. Попов. На овакантеното място постъпил енергичният млад редовен учител Петко Пройков Китипов от с. Енина, Казанлъшко. Той поел и длъжностите на главен и пунктов учител.

Законът за народната просвета от юли 1921 г. постановил: ,,Във всяка община да има поне една прогимназия”. Това била една сериозна социална придобивка за това време, въведена от земеделското правителство на Ал. Стамболийски. И затова най-важното събитие в с. Белево през учебната 1921/1922 г. било откриването на прогимназия с първи прогимназиален клас. Дотогава малцина момчета в различни години учели в прогимназията на с.Аврен, настанени на квартири, идвайки си у дома през неделните и празничните дни. Техните бащи се редували да ги докарват и връщат с каруци до с. Аврен. Само няколко момчета и момичета на по-заможни родители учили във Варна.

На 17 септември 1921 г. постъпила редовната прогимназиална учителка Райна Иванова Свирачева от Разград , която веднага пристъпила към записванията и от 24 септември започнала учебните занятия.

Прогимназията се поместила на втория етаж в старата общинска сграда. Общинското управление, опразвайки сградата, се преместило в къщата на починалия Коста Панайотов, която се намирала наблизо, в сегашния двор на ЕСПУ ,,Кирил и Методий”.

На 1 януари 1922г. Белевската община се провели избори за общински съветници и училищни настоятелства. Новоизбраното настоятелство в с.Белево имало следния състав: Председател Добри Добрев, касиер Желязко Добрев (Добриков) и членове Трендафил Г. Маринов, Курти Петров и Добри Иванов. Съгласно действащия Закон за народната просвета длъжността секретар на настоятелството изпълнявал главния учител, респективно Петко П. Китипов, който водел деловодството и протоколите.

Това настоятелство положило големи усилия за най-ефективно стопанисване на училищните имоти. Например в местостта Батаклията имало нива 100дка, а в местността Манастира – училищна пръстница, от която се добивала много добра глинена пръст за производството на тухли. Вместо да отдават нивата под наем на частни лица, настоятелите я засели с фуражно (лудо) просо. Добитото сено продали на изгодна цена и получили много по-голям от предишните години приход.

Обикновено пръстницата, от която се добивала пръст за производство на тухли, всяка година отдавали под наем на търг с нищожна цена на тухларя Ангел Панов Ненов. За 1922г. тя пак била отдадена под наем чрез търг, но при условие че настоятелството ще получава 5% от готовата продукция от всеки коптор опечени тухли. Училищният дял се складирал на отделно място. Назначили Сава Янакиев Савов ,тогава 16 годишен младеж, да наблюдава, а баща му – Янаки Савов, бивш общински писар и кмет за един мандат, да приема училищния дял от готовите тухли, които настоятелството продавало при много добра цена. За тази сполучлива инициатива на училищното настоятелство поздравления получил Петко П. Китипов от самия наемател към главния учител с думите: ,,Даскале, тази рана ти ми отвори, ама браво на тебе!” Тази практика  за отдаване на училищната пръстница продължила до функционирането на тухларницата, която се намирала на тогавашната поляна, където сега е паркът с паметника. Поради влизането в експлоатация на новото за тогава приемно здание на жп гара Гебедже през 1934г. тухларницата била закрита.

Някакъв местен човек завладял училищната нива в местността Скелята. Настоятелството завело дело за възстановяване на собствеността. По това време правителството приело закон, съгласно който съдията се задължавал да разглежда местни дела в общинските центрове, вместо хората да ходят в града. За времето си този закон бил прогресивен, хората го одобрявали. Държавния адвокат Васил Драгулев завел съдебно дело, което се разгледало в с. Белево и било спечелено от настоятелството. Заграбеният имот бил възстановен.

Училищното настоятелство притежавало и други поземлени имоти, които отдавало под наем чрез търг: зеленчукова градина 28 дка северно от рекичката (канала), върбова горичка (Върбалака)- 20 дка, ливади 44 дка, друга ливада 80 дка в местността Келеджиева чеир, гора 400 дка и други.

След 1926 година  настоятелството получило допълнително поземлени имоти чрез нотариално прехвърляне от общината, ТЗС или заменки след прокарването на Гебедженския канал, завършен през декемрври 1923г.

Обикновено учебната година завършвала с изпитни беседи в началото на юни, а една седмица по-късно се провеждало обичайното годишно утро с присъствието на родители и гости.

От 15 септември 1922г. Райна Д. Стоянова се преместила във Варна, след като работила в с. Белево 6 учебни години. На нейно място постъпил Стайко Костов – възпитан, любезен, учтив, добре подготвен учител, приятен на всички още от първата среща. На зададени от учениците въпроси отговарял изчерпателно, за да останат доволни.

Годината 1923-та преминала при напрегнати и тревожни политически събития, които засегнали и Белевската община – преврата на 9 юни и септемврийските събития.

Учебната 1923/1924 г. започнала с нови промени в учителския състав. На 14 септември напуснал Петко П. Китипов. Той се преместил в планинското селище гара Плачковци, тъй като детето му боледувало от малария , от която страдали много жители на с .Белево.

На 25 октомври 1923г. началният учител Стайко Костов получил заповед за уволнение и отнемане на правото да учителства в страната. Обвинен от деветоюнската власт за това, че взел участие в разясняване на общоселско събрание на предложения от земеделското правителство референдум, проведен на 21 ноември 1922.г за съдене на бившите министри, въвлекли България в Първата световна война(1915-1918г.) и довели страната до национална катастрофа.

Стайко Костов подал жалба с искане да бъде възстановен на работа, която не била уважена. Въпросът  с неговото уволнение много нашумял в с.Белево.Местните жители открито го защитавали, дори подали заявление до училищната инспекция за неговото възстановяване. Наложило се варненският заместник –окръжен училищен инспектор Стоимен Николов да пристигне в селото, за да направи специално разясняване пред учителите. Заповедта за уволнение на Стайко Костов била отменена в началото на 1926 г. от правителството на Андрей Ляпчев, но той повече не продължил да учителства.

На мястото на Петко Н. Китипов постъпил отново Александър Чолаков, обаче той работил само две учебни години. На мястото на уволнения Стайко Костов постъпила  Петранка Чолакова от Разград, която работила само една учебна година. Текучеството на първоначалните учители се отразило неблагоприятно на учебния процес.

След септемврийските събития от 1923г. училищното настоятелство в с. Белево е разтурено. С писмо на варненския окръжен училищен инспектор от 5 декември 1923г. и на основание  заповед №7051/16 ноември 1923г. на МНП била назначена ,,тричленна училищна комисия” в състав: председател Велико Атанасов  и членове Панайот Костов и Петко Юрданов. Това действие на училищната инспекция допълнително допринесло за разстройване на училищните дела.

През юни 1924 г. е избрано ново училищно настоятелство , коструирано в следния състав: председател Петър Добрев, касиер Желязко Добрев и членове Михаил Стойков Михалев, Михал Желязков и Лазар Киров.

На 15 септември 1924г е назначена редовната първоначална учителка Калиопа Куманова от Варна. Тя учителствала до ноември 1936 г ,когато напуснала поради заболяване.

С решение на МНП щатът за първоначалното училище за учебната 1925/1926 г. бил намален с един учител. Това затруднило много учителите при разпределение  на учениците по паралелки, внесло смут сред учителския състав и до голяма степен затруднило учебния процес. В знак на протест главният учител Александър Чолаков си подал оставката, а другите учители, претоварени, останали по местата си.

Трудно преминал изборът на главен учител, никой не искал да поема тази длъжност. С много увещания учителският съвет избрал Калиопа Куманова, но след един месец тя си подала оставката от тази длъжност. На 14 октомври 1924г .след едно трудно заседание учителският съвет избрал Тодора Ст . Абаджиева за главен учител, но тя приела длъжността само за една година.

На 29 март 1926г. се конструирало новоизбрано училищно настоятелство в състав: председател Добри Ив. Янчев, касиер Кръстю Киров и членове Желязко Добрев, Костадин Савов и Панайот Христов. На 5 април 1926 г. всички ученици излезли на трудов ден - залесяване на 2200 броя акациеви дръвчета в местността Сляпото кладенче. С това се положило началото на едно системно залесяване на близките до селото местности, подложени са пясъчното нашествие. Инициативата принадлежи на Димитър Р. Парушев – учител естественик, по това време директор на прогимназията.

Ученици и учители чествали на 2 юни 1926г. 50- годишнината от смъртта на Христо Ботев, провели манифестация из селото с портрета на Ботев, обкичен с цветя. На две места спирали, пеели Ботеви песни и декламирали негови стихове.

За учебната 1926/1927 г. щатът на първоначалното училище бил възстановен. На вакантното място бил назначен редовният учител Христо Ж. Пиндиков. За главен учител и директор на основното училище – начално и прогимназия – бил назначен Димитър Р. Парушев.