Белевската гимназия е открита на 17 септември 1921 г. с първи прогимназиален клас. В същия ден встъпила в длъжност първата прогимназиална учителка Райна Иванова Свирачева от Разград. Тя пристъпила веднага към записване на ученици. Първите учебни занятия започнали на 24 септември 1921 г.

На 15 септември 1922 г., в началото на учебната година, бил открит втори клас. Тогава встъпила в длъжност учителката по група физико-математически предмети Савка Иванова от Варна.

На 14 септември 1923 г. е разкрит трети прогимназиален клас, с което прогимназията станала пълна. Тогава са назначени нови прогимназиални учители – Иван Димитров по историко-филологически предмети (I група) и Златка Стоянова Калканджиева по II група – физико-математически предмети. С това прогимназията се попълнила с необходимия брой учители. Иван Димитров изпълнявал длъжността директор.

На 15 юни 1924 г. (неделя) се състояло тържествено утро с учениците и учителите от гимназията, на което били връчени първите дипломи на завършилите белевската прогимназия ученици.

От учебната 1925/1926 година неочаквано било извършено голямо съкращение на прогимназията. Втори и трети клас били закрити вероятно поради малкия брой ученици и за икономия на средства. Запазен бил само първи клас с учителка Райна Ив. Свирачева, а останалите трима учители били съкратени. С това деяние окръжната училищна инспекция допуснала голяма, груба грешка, която по-късно била осъзната, но на учебното дело в с. Белово бил нанесен жесток удар.

През следващата 1926/1927 учебна година втори и трети клас на прогимназията наново били открити, а за преподаватели били назначени Мара Козарева, Златка Стоянова Калканджиева и Димитър Парушев като общ директор на първоначалното училище и прогимназията.

 

 

Административно преустройство на училищата в с. Белево (Белослав) в периода 1926-1936 г.

1. До учебната 1920-1921 година включително в с. Белево е функционирало само първоначалното училище “Кирил и Методий”.

2. От учебната 1921/1922 година до учебната 1926/1927 година включително първоначалното училище и прогимназията функционирала административно като едно учебно заведение.

3. От учебната 1927/1928 година до 30 септември 1931 г. двете училища – първоначални и прогимназия – действали като самостоятелни учебни заведения. Първоначалното училище е с главен учител Христо Ж. Пиндиков.

4.  На 1 октомври 1931 г. двете училища са слети в едно пълно развито основно училище “Кирил и Методий” с общ директор Неделчо Жеков, до 16 декември 1933 г., а след него директор е Стамат К. Стаматов.

5.  През 1936 г. е завършен строежът на новото училище “Отец Паисий”, което от 15 септември 1936 г. функционира пълно развито основно училище. Старото училище “Кирил и Методий” продължило да действа като самостоятелно първоначално училище – четири отделения с четири паралелки.

 

 Учителите в с. Белево след 1927 година

На 1 октомври 1927 г. директорът на прогимназията Димитър Р. Парушев подал оставка и на негово място е назначен Лазар Георгиев. През учебната 1927/1928 година учители в прогимназията били Златка Стоянова Калканджиева , Харалана Хараланова, Иван Златев и Лазар Георгиев – директор.

Учители в първоначалното училище са Тодора Чолакова (по съпруг Недю-Добрева), Анна Хр. Гайтанджиева, Калиопа Куманова, Тодора Ст. Абаджиева, Радка Силянова и Христо Ж. Пинков – главен учител.

Веселина Ал. Чолакова от 20 октомври 1927 г. преминала в пенсия, прослужила 25 години трудов стаж като учителка в с. Белево.

От 1 декември 1929 г. Анна Хр. Гайтанджиева подала оставка поради тежко заболяване. Не нейно място е назначена Петрана Н. Иванова, редовна първоначална учителка, завършила в София.

Поради увеличаване броя на учениците в първоначалното училище от учебната 1931/1932 година е увеличен щатът с още един учител. Новоназначена е Донка Киселова от Шумен, завършила Учителския университет в този град, съпруга на ръководител в кариерата “Добрева чука”.

На 15 септември 1931 г. учебната година започнала със следните първоначални учители: Христо Ж. Пиндиков, Петранка Н. Иванова, Донка Киселова, Тодорка Ст. Абаджиева, Калоипа Куманова, Радка Силянова, Георги Георгиев Станчев – общо 7 души. Първо, второ и трето отделение били с по две паралелки, а четвърто отделение – с една.

Към същата дата прогимназията имала следния учителски състав: Неделчо Жеков – директор, Златка Ст. Калканджиева, Пар. Хр. Чешмеджиева и Харалана Хараланова-Костадинова.

Учебната 1931/1932 година започнала с една промяна: съгласно предписанието на Окръжната училищна инспекция първоначалното училище и прогимназията се слели е едно развито основно училище с директор Неделчо Жеков.

 

Училище “Кирил и Методий” останало като отделно първоначално училище с 4 паралелки, по една в отделение. Тук останали да работят учителите Христо Жеков Пиндиков, Калиопа Куманова, Радка В. Силянова и главния учител Георги Георгиев Станчев.

След основен ремонт, завършен през лятото на 1937 г., и преустройство старата училищна сграда (от 1893 г.) била приспособена с 4 удобни и хигиенични класни стаи. Най-старото – Поповото училище от 1867 г. – вече станало излишно.

На 5 ноември 1936 г. Калиопа Куманова напуснала поради заболяване. На 17 ноември с.г. я заместил Димо Цонков, преместен от с. Страшимирово.

От учебната 1937/1938 година до 1940/1941 година включително учителския състав на училище “Кирил и Методий” останал непроменен: Радка В.Силянова, Христо Ж. Пиндиков, Димо Цонков и Георги Георгиев – главен учител. До пролетта на 1941 г. учебният процес протичал нормално, без смущения. Двете училища – “Кирил и Методий” и “Отец Паисий” – си сътрудничели, чествали съвместно националните, училищните и местните празници. Учителите от двете училища вземали активно участие в културния живот на селото, подпомагали дейността на читалище “Съзнание”.

Патронният празник на училище “Кирил и Методий” – 24 май – винаги се празнувал тържествено в двора на училището заедно от двете училища. Училищната сграда се украсявала със зеленина и цветя. На красива естрада, построена специално за случая, учениците от двете училища изнасяли празнична програма.

Всеки учител в началното училище “Кирил и Методий” извършвал определена културно-просветна и битова извънучилищна дейност. Така например през 1937/1938 г. разпределението на тази дейност между учителите било следното:

1.  Христо Ж. Пиндиков ръководител безплатната ученическа трапезария, участвал в театралната дейност на читалището, библиотекар на училището, лектор на народни четения (сказки), хорист в светския хор.

2. Георги Георгиев ръководител Младежкия Червен кръст и ученическия хор. През 1937/1938 година бил председател на читалището, касиер на родителски-учителския съвет, лектор на народни четения.

3.  Димо Цонков – театрална дейност в читалището и училището, хорист, лектор на народни четения, председател на ученическата кооперация “Пчелица”, член на контролния съвет на родителско-ученическия съвет.

4.   Радка В. Силянова – хористка, театрална дейност в читалището и училището.

С избухването на Втората световна бойна започнали смущения в учебния процес, мобилизирани били учителите мъже, имало и други пречки, свързани с военното положение. Още на 11 февруари 1941 г. Димо Цонков е мобилизиран. През лятото на 1941 г. Георги Георгиев и Христо Ж. Пиндиков се намирали във Втора трудова дружина в гр. Кочани, Македония.

Останала сама, учителката Радка В. Силянова започнала от 10 септември 1941 г. записванията на ученици за цялото училище “Кирил и Методий”. Поради опасност от възникване на епидемия от детски паралич учебните занятия са отложени.

Георги Георгиев се завърнал от мобилизация, но веднага бил командирован за една година като учител в с. Павленци, Щипско, в Македония. На неговото място като заместваща била назначена Дафина Стойчева Марчева. Така учебната 1941/1942 година започнала в училище “Кирил и Методий” само с две учителки. На 10 ноември 1941 г. се завърнал Христо Пиндиков, който поел своето III отделение, но се наложило тримата учители да дежурят по една седмица в отделението на Димо Цонков.

На мястото на старото училище “Кирил и Методий”, строено през 1893 г. и реконструирано през 1937/1938 г., е построена през 1964/1965 г. нова, модерна 4-етажна сграда, съобразена с най-новите изисквания за обучение, с кабинети и слънчеви, удобни класни стаи, парно отопление и други най-съвременни придобивки.

Оттогава училище “Отец Паисий” се нарича Първо основно училище “Отец Паисий”, а ,,Кирил и Методий” – Второ основно училище.

През 1893г. двете училища се обединяват в Единно средно политехническо училище(ЕСПУ),, Кирил и Методий” – гр. Белослав.

Училището ,,Отец Паисий” продължава своята дейност – учебно възпитателна работа с ученици от първи до осми клас.